Бял оман – Inula helenium

Сем. Сложноцветни – Asteraceae

  Описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка. Периферните цветове на кошничката са тесноезичести, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли-август.

  Разпространение. Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

  Дрога. Коренът на белия оман  – Radix Inulae.

  Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март – април) или късно през есента (октомври – ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размери до 10см и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса С. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването й. Изсушеният корен отвън е сивокафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 12%.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 1 – 3 % етерично масло, чиито основни съставки са сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40% инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевдоинулин и хелиантенин.

  Действие и приложение. Дрогата действа секретологично и противокашлечно при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането; проявява спазмолитично действие при възпалителни процеси на стомаха (гастрит), червата (колит,язва) и черния дроб, регулира болезнена и нередовна менструация. На алантолактона се дължи противоглистно действие, както и антисептичното действие при възпаление на пикочните пътища. Дрогата действа още жлъчегонно и диуретично.

  Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използват при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара на корените с вино – при заболявания на сърцето и при простуда, с мед – като отхрачващо средство, а сиропът от корените – като пикочогонно средство.

  Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжици дрога се заливат с 400мл кипяща вода и се оставя да кисне 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120г и 15 мин преди ядене. 

Бял оман

Бял оман - корен

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981