Бял оман – Inula helenium

Сем. Сложноцветни – Asteraceae

  Описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка. Периферните цветове на кошничката са тесноезичести, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли-август.

  Разпространение. Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

  Дрога. Коренът на белия оман  – Radix Inulae.

  Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март – април) или късно през есента (октомври – ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размери до 10см и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса С. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването й. Изсушеният корен отвън е сивокафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 12%.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 1 – 3 % етерично масло, чиито основни съставки са сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40% инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевдоинулин и хелиантенин.

  Действие и приложение. Дрогата действа секретологично и противокашлечно при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането; проявява спазмолитично действие при възпалителни процеси на стомаха (гастрит), червата (колит,язва) и черния дроб, регулира болезнена и нередовна менструация. На алантолактона се дължи противоглистно действие, както и антисептичното действие при възпаление на пикочните пътища. Дрогата действа още жлъчегонно и диуретично.

  Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използват при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара на корените с вино – при заболявания на сърцето и при простуда, с мед – като отхрачващо средство, а сиропът от корените – като пикочогонно средство.

  Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжици дрога се заливат с 400мл кипяща вода и се оставя да кисне 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120г и 15 мин преди ядене. 

Бял оман

Бял оман - корен

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Божур – Paeonia peregrina

Сем. Лютикови – Ranunculaceae

  Описание. Божурът е тревисто, многогодишно растение с голо, право, сочно стъбло, високо до 1м, с кървавочервени цветове. Листата са последователно наредени, тъмнозелени, неправилно нарязани на върха. Цветът е петлистна чашка с 8-12 венечни листа, многобройни тичинки и много плодници. Семената са едри, отвън черни, а отвътре белезникавожълти, лъскави. Коренът е вретеновиден, грудесто надебелен, отвън червенокафяв, а отвътре белезникав. Растението е медоносно.

  Разпространение. Божурът е разпространен из храсталаците и редките гори в някой райони на Северна България, в Странджа, Родопите и по долината на р.Струма.

  Дрога. Корените на божура – Radix Paeoniae, и цветовете – Flores Paeoniae.

  Венечните листа се берат по време на цъфтенето (май-юни) в сухо време. Не се събират прецъфтелите и окапалите по земята цветове. Сушат се в проветриви помещения или в сушилня при 40 градуса С. Изсушеният цвят е червен или тъмно червен, със слаб аромат и сладникаво-горчив вкус. Опакова се в шперплатови каси.

  Корените се събират през есента – септември – ноември. Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при температура 50 градуса С. Изсушените корени са с тъмнокафяв цвят, неприятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в чували.

  Химичен състав. Корените съдържат перегринин (алкалоид), пеонолово етерично масло, глутамин и танин, венечните листа – пеонин (антоцианово багрило, което е отровно!), цианин и дъбилно вещество.

  Действие и приложение. Дрогата действа антиконвулсивно и противоспастично, поради което намира приложение при лечение на епилепсия, неврози, хистерия, спастичен бронхит, астма, коклюш, спастичен колит, артрит, подагра. Освен това тонизира гладката мускулатура на матката, червата, пикочните пътища, следователно засилва менструацията, перисталтиката на червата и диурезата (действа добре при изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците). Улеснява съсирването на кръвта – употребява се при лечение на хемороиди. Народната медицина предписва отвара от корени и при воднянка.

  Дрогата се прилага под формата на запарка. Една изравнена чаена лъжичка ситно нарязани корени от божур се заливат с 200мл кипяща вода. Киснат в продължение на 20 мин. Приема се три пъти дневно по 20 до 60мл в зависимост от възрастта.

Цвят

Корен

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981