Бял имел – Viscum album

Сем. Имелови – Loranthaceae

  Описание. Белият имел е малко, двудомно, вечнозелено, силно разклонено храстче. Той паразитира върху клоните на овощните и диворастящите дървета – предимно иглолистните, с помощта на хаустории, които проникват под кората и дават разклонения в дървесината. Стъблото е голо, цилиндрично, с жълтозелен цвят, високо 30 – 50см. Клонките са членести и по възлите им са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са кожести, дебели, лопатовидни, целокрайни, срещуположни, твърди. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани по 3 до 5, като мъжките са с 3-4 листен околоцветник и 3-4 тичинки, а женските – с 4-листна чашка, 4 венчелистчета и близалце. Плодовете са кръгли, отначало зелени, а като узреят, стават бели или зеленикавожълти с черни семена в лепкава маса.

  Разпространение. Среща се предимно в Източна България.

  Дрога. Клонките с листата на имела – Stipites Visci albi.

  Клонките с листата се берат през септември до края на март, и то само от имел, паразитиращ по боровите дървета. Събират се чрез рязане или закачат с въже и се изскубват. Почистват се от незелените клонки и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса С. След изсушаването имелът трябва да е запазил зеления си цвят с жълтеникав оттенък, да няма миризма и да притежава слабо тръпчив вкус. Недобре изсушеният имел почернява. Опакова се в торби или бали. Пази се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа до 12% влага.

  Химичен състав. Дрогата съдържа вискотоксин (смес от различни пептиди), холин, ацетилхолин, хистамин, аминомаслена киселина, неизследвано вещество, потискащо туморния растеж, инозит, тритерпенови сапонини, флавоноиди, восък, захари, скорбяла, липиди и др.

  Действие и приложение. Дрогата понижава артериалното налягане при хипертонична болест (смес от холин и ацетилхолин), забавя сърдечните удари, действа хемостатично (кръвоспиращо) при маточни кръвоизливи, кръвотечения от носа, продължителна менструация, кървящи хемороиди. Намира приложение като противогърчово средство при епилепсия, заболявания на нервната система (главоболие, невралгии), атеросклероза, артроза, спондилоза, хронични заболявания на ставите.

  Дрогата се прилага под формата на студен извлек или отвара.

1.      Две чаени лъжички бял имел се залива с 200мл студена вода и се оставя да кисне 12 часа. След прецеждане извлекът се изпива сутрин. Същата дрога се накисва повторно със същото количество вода и полученият извлек се изпива вечерта.

2.      Една супена лъжица от билката се залива с 300мл кипяща вода и се вари в продължение на 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. След прецеждане се пие 3 пъти дневно по 80мл от извлека след ядене.

Бял имел

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Брош – Rubia tinctorum

Сем. Брошови – Rubiaceae

  Описание. Брошът е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и четириръбесто, по ръбовете бодливо стъбло, високо до 1,5м, дебело около 0,5см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълтозелени, дребни, събрани по няколко в метловидни полусенници. Плодът е сочен, голям колкото грахово зърно, в началото червен, а след узряване черен. Коренът е червеникав, дебел около 1см, възлест, с много странични коренчета.

  Разпространение. Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите предимно в Източна и Южна България.

  Дрога. Корените на броша – Radix Rubiae.

  Корените на 3-4 – годишни растения се събират през есента (септември – октомври), когато надземната част на растението започне да увяхва. Изчистените и измити корени, които отвън са тъмночервени, а отвътре ясночервени, се сушат на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса С. Опаковат се в торби от зебло. Пазят се на сухо и проветриво място.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 2 – 3,5% ди- и триоксиантрахиновите гликозиди, руберитринова киселина и галиозин, ксантопурпурин и др. При разпадането на гликозидите се получават багрилните вещества ализарин, пурпурин (пурпурин се образува вероятно при отглеждане на дрогата), ксантопурпурин. Коренът съдържа още рубиадин-гликозид, еритроцим (ензим), органични киселини, дъбилни вещества, пектинови вещества, около 15% захар, белтъчни вещества и следи от тлъсто масло.

  Действие и приложение. Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксилати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия. Притежава противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречните легенчета, пикочния мехур и ставите.

  Дрогата се прилага под формата на извлек. Една чаена лъжичка ситно нарязани корени от брош се заливат с 200мл студена вода. Оставят се да киснат 8 часа и се прецеждат. Същата дрога се залива с 200мл кипяща вода и се оставя да кисне 15 мин, след което се прецежда. Двата извлека се съединяват в един, който се изпива на три пъти по 120мл преди ядене.

  Дрогата се прилага и под формата на прах от корени. Приема се по 1г дрога през 3 часа с малко вода при дневна доза 3-4 грама. 

Брош