Бял равнец - Achillea millefolium

Сем. Сложноцветни - Asteraceae

  Описание. Белият равнец е тревисто растение с право стъбло, високо до 50см. На върха на стъблото са събрани цветните кошнички във форма на гъст щит. Листата са последователни, двойно до тройнопересто нарязани, с линейно заострени листчета. Цветните кошнички са дребни, бели. Обвивката им се състои от червеникавокафяви, в средната си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести и до 30 тръбести цветчета. Плодовете са белезникави, продълговати, обикновено без хвърчилка. Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.

  Разпространение. Белият равнец се среща по ливадите, тревистите места, поляните, както и планинските и горските райони из цялата страна.

  Дрога. Стръковете и цветовете от бял равнец  – Herba et Flores Millefoii.

  В билколечението се използва цялото растение или само цветовете. Цветовете се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното разклонение без стъблената част. Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето (юли – септември). Надземната част се отрязва на 20см от върха на стъблото, като вдървенелите стари части се изхвърлят. Сушат се 4-5 часа на слънце, а след това се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса С. Изсушените цветове са бели или слабо жълтеникави, а стъблената част е зелена с характерна миризма и горчив вкус. Дрогата се опакова в торби или бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 13 %.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 0.1 – 0.5% етерично масло (съдържашо азулени), горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аскорбинова киселина и др. Противовъзпалителното действие се дължи главно на дъбилните вещества и етеричното масло. Азуленът може да се съдържа до 20% в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най – богато съдържание на азулени. В културното растение съдържанието на азулен може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с диворастящото.

  Действие и приложение. Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита и за засилване на екскрецията на стомашните жлези при диспенсии и хиперацидитет. Повишава съсирваемостта на кръвта и действа кръвоспиращо при кръвоизливи (маточни и бъбречни), хемороиди, кървене от носа и венците, при лечение на рани. Действа адстрингентно при диарии, стоматит, гингивит и противовъзпалително при гастрит, колит с диария и колики, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм. Прилага се като холеретично средство при дискинезии на жлъчния мехур и при жълтеница. Засилва съкращенията на матката (при недостатъчна менструация), повишава пикочоотделянето при хипертония, противодейства на причинителите при малария и глисти.

  Дрогата се прилага под формата на отвара. Една-две супени лъжици билка се залива с 400 мл кипяща вода и се вари в продължение на 3 мин. Оставя се да кисне 30 мин, а извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно по 60 – 120 мл (според възрастта) след ядене.

Забележка. Лечението трябва да трае не по-малко от 3-4 месеца. След почивка от 15 дни курсът на лечение може да се повтори.

Бял равнец

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981