Сем.Борови - Pinaceae
Описание. Белият бор е вечнозелено, смолисто, право, еднодомно
дърво, достигащо на височина до 30м. Кората в долната част е сива и напукана, а
в горната светлокафява. Листата са игловидни, разположени по две, отвън
заоблени, а отвътре вдлъбнати, с ципести люспи в основата. Мъжките цветове
представляват жълти реси и са събрани в лъжливи гроздове с много тичинки и два
прашника. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки по върховете на
младите клонки и се състоят от червеникави люспи, в основата на които има по
две семепъпки. След опрашване шишарките нарастват. Узряват след втората година,
люспите им се разтварят и семената опадват. Борът цъфти през май-юни.
Разпространение. Белият бор е
разпространен в самостоятелни или смесени гори из планините на България –
Средна Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и др. до 2200м
н.в.
Дрога. Боровите пъпки Turiones Pini. Освен тях се използват още боровата кора и
дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от борови игли и
клонки, боровият сок, маслото от семената. От боровия балсам при дестилация се
получава теребентиново масло и колофон.
Боровите пъпки се
берат през ранна пролет (март-април), когато са в стадий на разпукване. Именно
те представляват дрогата, която се използва в билколечението. Те са почти
цилиндрични, дълги 3-5см и дебели 4мм. Състоят се от ос, около която са
наредени на гъсто многобройни червенокафяви, по ръба безцветни и разкъсани,
слепени със смолист екскрет люспи. В пазвата на всяка люспа се намира по една
семепъпка. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса С и
добра вентилация. Опаковат се в чували. Изсушената билка е с розовокафяв цвят,
приятна балсамична миризма и смолисто-горчив вкус.
Химичен състав. Пъпките
съдържат около 0,4% етерично масло, витамините B1,C и К, танини, смолисти вещества,
каротин и др. Етеричното масло съдържа главно алфа-пинен, по малко бета-пинен,
силвестрен, дипентен, терпинеол, кадинен, лимонен, борнеол, сложни естери и
свободни алкохоли.
Действие и приложение. Боровите пъпки улесняват отхрачването и действат омекчително на лигавиците и антисептично
при остър хроничен бронхит, ангина, туберкулоза, възпаление на горните
дихателни пътища (вътрешно под формата на инхалация и разтривки). Етеричното
масло действа пикочогонно, разтваря пикочните камъни и пясъка в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и
предизвиква зачервяване и затопляне на кожата – използва се като кожен
дразнител и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Поради противовъзпалителното си действие има добър ефект при ревматизъм,
бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.
Народната медицина
го препоръчва при задух, воднянка, скорбут.
При бронхити
боровите пъпки се приемат във вид на захарен сироп или меден сироп (при деца).
При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани.
Боровите пъпки се
прилагат под формата на отвара. Една супена лъжица борови връхчета се заливат с
300мл кипяща вода и се варят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат 30
мин, прецеждат се и се подслаждат с мед или гликоза. От извлека се пие 3 пъти
на ден по 40мл при деца и по 80мл при възрастни.
 |
| Бял бор |
Няма коментари:
Публикуване на коментар