 |
| Климент Охридски |
Климент Охридски – създателят на първата висша школа в
България, познавал средновековната медицина и сам се занимавал с лечение. През
втората половина на IXв.
в Климентовия манастир в Охрид към школата била създадена и лечебница. От
написаното от Климент Охридски „Слово на светите лечители Козма и Дамян” може
да се съди за прилаганата тогава медицина.
 |
| Иван Рилски |
В началото на X в. голяма известност като
лечител получил Иван Рилски от Рилския манастир, където той лекувал най-различни
недъзи. Негов съвременник е Гавраил Лесновски, който събрал много знания в
областта на билколечението. С голяма популярност по онова време бил и Йоаким
Осоговски, който живял в Сарандопорския манастир край Крива Паланка. През XI-XII в. в югозападните български
земи живял и лекарят Евстатий който оставил недовършен ръкопис с описание на
различни болести и лекарства.
 |
| Поп Богомил |
 |
| Василий Врач |
От 1073г. датира
руската книга „Изборник Светослава” , която е превод от българския „Сборник на
цар Симеон”. В него е развит и раздел за лечение с билки.За развитието на лечителството в средновековна България допринесли
много и богомилите. Самият поп Богомил (Йеремия) е бил лечител.Богомилското съчинение „Зелейник” написано през X или XI в. е особено ценно и съдържа съвети
за лечение с билки, мед и др. при различни заболявания. Измежду богомилите
най-значим като личност бил Василий Врач с произход от селата около Охрид. Той
получил подготовката си в школата и лечебницата на Климент Охридски, където
имал възможност да се учи и практикува и където усвоил лечебните методи и на
арабската медицина. Василий е оставил широка диря след себе си не само като
лечител, но и като идеолог и проповедник срещу подтисничеството на феодалната
власт и срещу безправието на крепостните селяни, заради което е бил изгорен
жив.
В средновековна
България специалистите в областта на лечението били предимно служители на
религията. Освен тях с лечение се занимавали и народните лечители, които
използвали знанията, унаследени от старите култури и предавани от уста на уста,
както и от богатия си житейски опит.
След падането на
Втората българска държава под турско робство било спряно духовното развитие на
българския народ. Покорената и разрушена с огън и меч страна станала огнище на
болести и епидемии. Българското население било принудено да живее в схлупени и
нехигиенични жилища, унищожени били старите тракийски и римски водопроводи.
През мрачния период на османското иго са отбелязани 44 чумни епидемии, на които
са станали жертва цели села. Разпространени били някои кожни заболявания,
малария и др. През тези тежки и трудни времена българският народ търсел
спасение за здравето и живота си в манастирите и при народните лечители. Тогава
традиционната народна медицина играела изключителна роля за поддържане
жизнеността на бъдните поколения и за просъществуване на българския народ.
Народните лечители лекували с билки, давали съвети за водолечение, използвали
някои минерали и животински продукти, мед, восък и др., а не рядко лечението
било съпътствано с мистични и религиозни ритуали.
Първият български
лекар, получил образование на Запад, е д-р Никола Савов Пикало’
(1792-1865). От времето на робството са известни 19 ръкописа
на народни лекарственици, които датират от XVIII и XIX
в. Съставът на повечето рецепти е от лечебни растения.
Известен народен
лечител през втората половина на XIX в. и началото на XX в. е йеромонах Неофит
Калчев от с.Орешак, Троянско. В своята биография той пише, че най-напред се е
учил от майка си и баба си, които били лечителки. По-късно негов учител бил отец
Матей Петров от с. Ново село, който бил 8 години в Света гора, а когато се
завърнал в България, ходил от град на град и от село на село да пробужда народа
за борба против турската тирания. Той превел от гърцки книга за гръцката
медицина. Пак в биографията си Неофит Калчев съобщава, че след освобождението в
периода 1877 до 1917 г. докторите, фелдшерите и аптекарите, представители на
официалната медицина в България, отрекли употребяваните от него билки, но той
бил уверен, че няма да мине много време и те сами ще ги потърсят, за да се
възползват от тях.
През втората
половина на XIX в. йеромонах Неофит се ползвал с
голяма популярност, а след Освобождението издал книгата „Народен домашен
лекар”.По същото време живял и работил и лечителя Марко Павлов от с.Чекале.
Негови съвременници твърдят, че той имал значителни успехи като лечител и че
познавал добре билколечението.
От времето след
освобождението изтъкнат представител на българската народна медицина е Иван
Раев от с.Шипка, Казанлъшко. Бащата на Иван Раев се занимавал с билкарство.
Като гурбетчия И.Раев стигнал чак до Цариград. Докато пътувал из страната
усвоил голяма част от народната мъдрост, свързана с билколечението в България.
Известен в своя край като народен лечител, той създал оригиналното лечение на
сънна болест с винен извлек от лудо биле, което е известно в цял свят под името
„българско лечение”.
Друг изтъкнат
народен лечител е Петър Димков, роден в София на 20.III.1886г. Той наследил още от майка си
интереса и любовта към народната медицина и природолечението. Голяма негова
заслуга е, че в продължение на почти 80 години събира, обогатява, попълва,
записва и систематизира огромния народен опит в областта на природолечението.
Той е събрал повече от 10 000 изпитани рецепти. През 1931г. е издал книгата
„Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне”, а малко
по-късно – „Наръчник по природно лекуване и живеене” в 3 тома. През 1977г. е
отпечатал тритомния труд „Българска народна медицина, природолечение и
природосъобразен живот” под редакцията на проф. Ст. Тодоров. През 1980г.
Международната организация за психотронни проучвания с център Люксембург
удостоява Петър Димков с диплома за дейността и трудовете му, които
представляват ценен принос в областта на природо-лечението, а през 1981г.
Държавният съвет на НРБ го награждава д орден „Кирил и Методий” за
изключителния му принос за събиране и съхранение на опита на народната
медицина.
През всичките трудни
период от историята на нашия народ билколечението и народната медицина са имали
своето значимо място. Те са били винаги ценни помощници на нашите хайдути,
бунтовници и въстаници и на нашите войници по време на война.
 |
| Петър Димков (1886-1981) |
Няма коментари:
Публикуване на коментар