Анасон – Pimpinella anisum

Сем. Сенникоцветни - Umbelliferae

  Описание. Анасонът е едногодишно, тревисто, културно растение. Стъблото му е изправено, цилиндрично, достигащо на височина до 60см в горната си част то е разклонено и голо. Листата са с различна  форма, долните са закръглени, сърцевидни, едро назъбени, с дълги дръжки. Средните са плитко триделни. Горните са сложни – двойно- до тройноперести, нарязани, почти приседнали. Цветовете са бели, дребни, разположени в сложни 12-лъчни сенници. Тичинките са 5. Плодчетата са с яйцевидна или обратно крушовидна форма, слабо сплескани встрани, по-широки към основата си. На върха се намират петзъбна чашка и издут надплодников диск с остатъци от две стълбчета. Плодчетата са покрити с власинки. Външната им страна е издута, а вътрешната – плоска. Всяко от тях има по 5 надлъжни гладки прави ребра, като 3 от тях се намират на изпъкналата част, а 2 – отстрани. Дължината им е 3-5мм, а широчината 2-3мм. Във вътрешността им е разположено едно семе, сраснало с плодната обвивка. Имат сиво-зелен цвят.

  Разпространение. У нас анасонът не се среща в диво състояние, а се култивира в топлите части на страната (Старозагорско, Харманлийско, Първомайско и др.).

  Дрога. Плодчетата на анасона Fructus Anisi. Използва се и полученото от плодчетата атасоново масло (Oleum Anisi).

  Плодчетата на растението се събират през юли при потъмняване на стъблото малко преди пълното узряване на семената, за да се избегне оронването им. Откъсват се стъблата заедно с плодчетата сутрин рано или вечер по хладно и се разпръскват на харман до пълно узряване на семената, след което се вършеят. Изсушените плодове имат сиво-зелен цвят, сладникав вкус и приятна миризма. Опаковат се в конопени или четирикатни хартиени торби. Могат да съдържат влага не повече от 12%. Пазят се в сухо и проветриво помещение.

  Химичен състав. Плодът съдържа 2-6% етерично масло, около 10-30% мазнини, холин, 20% белтъци, захари, кумарини, стигмастерин и др., а етеричното масло – 80-90%  анетол (носител на аромата), дианетол, метилхавикол, анизкетон, анизова киселина, анизалдехид. Анизалдехидът се получава при отлежаване на дрогата в резултат на окислителни процеси, които протичат в анасоновото масло. Плодчетата на българския анасон съдържат 2.4% анасоново масло.

  Действие и приложение. Дрогата улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища (бронхит, трахеит, фарингит, ларингит, кашлица от различен произход), засилва стомашната екскреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискинезия и жлъчнокаменна болест. Поради болкоуспокояващото действие на анетола дрогата се предписва при колики в стомаха и червата и при метеоризъм. Етеричното масло действа пикочогонно и затова има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Поради естрогенното действие на дианетола който се съдржа в етеричното масло, дрогата подобрява функциите на млечните жлези и в резултат увеличава млякото на кърмачките; освен това действа благоприятно при намалена функция на яйчниците. Етеричното масло има противомикробно действие и е добро средство срещу външните паразити у човека и домашните животни. Маслото засилва кръвооросяването на кожата. Използва се и като ароматно средство.

  Дрогата се прилага под формата на запарка. Три-шест чаени лъжички счукани плодчета от анасон се заливат с 400мл кипяща вода. След 1 час извлекът се прецежда. Приема се по 60-120мл 3 пъти дневно след ядене.

Анасон

Семена

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981