Българската народна медицина през вековете и днес

 Корените на народната медицина в България трябва да се търсят още в предисторията на българската държава. Нейните традиции са изградени от развитието на културата още на древните траки, която от своя страна в резултат от различни исторически моменти и икономически причини е била многократно повлиявана от културата на перси, келти, скити, гърци, римляни и араби. За развитието на лечителското изкуство през онези епохи се съди по писмените паметници, оставени от някои народи, и по намерените археологически находки.
На територията  на България при разкопки на надгробни могили от времето на траките са намерени хирургически инструменти, по които може да се съди за тогавашната хирургия и медицина. От времето на траките у нас са намерени останки от светилища, свързани с култа към Асклепий, който тогава е бил почитан като бог на лечебното изкуство. С идването на славяните по земите на Балканския полуостров към традициите на народната медицина на траките се прибавят нови елементи. Славяните придават на лечебните процедури и религиозен характер, което съвсем не означава, че те не съдържат рационалност, постигната в резултат от дългогодишен опит. Има данни, че славяните са използвали лечебни средства от растителен произход - ела, бряст, липа, върба, явор, бреза, дрян, пелин, шипка, глог, жълт кантарион, хрян и др. Те познавали различни отровни и упояващи растения както и билки предизвикващи повръщане. С екстракти от чемерика намазвали остриетата си по време на война. Като упояващи средства използвали мака и конопа. Повръщане предизвиквали с помощта на бръшлян.
 Прабългарите приели не само езика на славяните, но и цялото културно наследство натрупано на балканския полуостров от различни цивилизации. От своя страна те прибавили и свои методи на лечение - те добре владеели способи за даване на помощ на ранените по време на сражения. Много от тези методи са преминали в народната медицина на славянобългарите.
 По-късно  по време на средновековна България народната медицина е претърпяла определено развитие, за което се съди вече по книжовните източници, останали от тази епоха. От тогава датира първата преведена медицинска книжнина, която е била разпространявана заедно с църковно-богослужебните книги и с тези по природознание, история и философия. След покръстването на българите и утвърждаването на християнството по нашите земи били създадени първите школи, в които се преподавало не само теология, но и естествознание. Такива били школите в Преслав и край Охрид, а по-късно в манастира "Св. Козма и Дамян" в околностите на Битоля, както и в Бачковския и Рилския манастир. Единствен книжовен източник от това време, в който се говори за приложението на българската народна медицина, е въпросникът на цар Борис I, изпратен до папа Николай I в 869г. След него Йоан Екзарх (IX - X в.) в книгите си "Небеса" и "Шестоднев" е оставил авторизирани преводи за изучаване на човешкото тяло и за лечение на болестите му.

Тракийска богиня Бендис

Тракийски хирургични инструменти  

Бог Асклепиос 

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981