Смрадлика – Cotynus coggygria

Сем. Смрадликови - Anacardiaceae

  Описание. Смрадликата е храст висок 2-3м. Долните му листа са сивкаво-сини, а стъблените – тъмнозелени, закръглени или овални, с ясно видима нерватура, на върха тъпи, голи. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, събрани в разперени метлици. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки, чащката и венчето са петлистни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата  Плодовете са сухи, дребни, обратно яйцевидни, тъмнокафяви. Растението цъфти през май-юни. През есента листата са обагрят пурпурно-червено до виолетово поради превръщането на танините им във флобафени.

 Разпространение. Смрадликата се среща из равнините, край храсталаците, по каменистите места и в дъбовите гори в по-топлите части на страната.

 Дрога. Листата на смрадликата Folia Cotyni.

Листата се берат в периода на цъфтенето (през юли – август) и се сушат на сянка или в сушилня при температура 50 градуса С. По време на сушенето често трябва да се разбърква за да не се спарва и в същото време материалът трябва да съдържа определено количество влага (при пълно изсушаване съдържанието на танини силно намалява). Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу – сиво-зелени. Притежават характерна миризма и тръпчив вкус. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържат до 12% влага.

  Химичен състав.  Листата на смрадликата съдържат около 15 – 25% галотанини и 3-5% свободна галова киселина. Освен това съдържат флавонолови гликозиди (мирицитрин, фустин) и етерично масло (около 0.1-0.2%) с приятна миризма и състав: мирцен, камфен, линалоол, терпинеол, алфа пинен и др.

  Действие и приложение. Дрогата действа антисептично, адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект върху хемороиди (за бани), бяло течение при жените (вагинални промивки), трудно заздравяващи рани (но не под формата на компрес), при афти в устната кухина, стоматити, пиорея, кожни заболявания, лишеи, гнойни и младежки пъпки, подуване на краката след измръзване, потене на краката, възпаление на венците (жабурене с отвара в смес със сол и нишадър).

 Народната медицина препоръчва листата от смрадлика и при диария, дизентерия, хиперацидитет и язва на стомаха, задух, кръвохрачене, заболявания на бъбреците.

 Дрогата се прилага предимно външно (бани, промивки, гаргара) под форма на отвара. Една – две супени лъжици дребно нарязани листа от смрадлика се заливат с 1л кипяща вода. Варят се в продължение на 5 мин и се оставят да киснат 1 час. Бани се правят един път на ден. За вътрешно приложение се предписва отвара от 1 лъжица дрога и 500мл кипяща вода. Ври 5 мин. Приема се по една кафена чашка 4 пъти на ден преди ядене.

Дрога се използва за вътрешно приложение само под лекарски контрол!

Смрадлика

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Бял равнец - Achillea millefolium

Сем. Сложноцветни - Asteraceae

  Описание. Белият равнец е тревисто растение с право стъбло, високо до 50см. На върха на стъблото са събрани цветните кошнички във форма на гъст щит. Листата са последователни, двойно до тройнопересто нарязани, с линейно заострени листчета. Цветните кошнички са дребни, бели. Обвивката им се състои от червеникавокафяви, в средната си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести и до 30 тръбести цветчета. Плодовете са белезникави, продълговати, обикновено без хвърчилка. Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.

  Разпространение. Белият равнец се среща по ливадите, тревистите места, поляните, както и планинските и горските райони из цялата страна.

  Дрога. Стръковете и цветовете от бял равнец  – Herba et Flores Millefoii.

  В билколечението се използва цялото растение или само цветовете. Цветовете се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното разклонение без стъблената част. Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето (юли – септември). Надземната част се отрязва на 20см от върха на стъблото, като вдървенелите стари части се изхвърлят. Сушат се 4-5 часа на слънце, а след това се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса С. Изсушените цветове са бели или слабо жълтеникави, а стъблената част е зелена с характерна миризма и горчив вкус. Дрогата се опакова в торби или бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 13 %.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 0.1 – 0.5% етерично масло (съдържашо азулени), горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аскорбинова киселина и др. Противовъзпалителното действие се дължи главно на дъбилните вещества и етеричното масло. Азуленът може да се съдържа до 20% в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най – богато съдържание на азулени. В културното растение съдържанието на азулен може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с диворастящото.

  Действие и приложение. Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита и за засилване на екскрецията на стомашните жлези при диспенсии и хиперацидитет. Повишава съсирваемостта на кръвта и действа кръвоспиращо при кръвоизливи (маточни и бъбречни), хемороиди, кървене от носа и венците, при лечение на рани. Действа адстрингентно при диарии, стоматит, гингивит и противовъзпалително при гастрит, колит с диария и колики, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм. Прилага се като холеретично средство при дискинезии на жлъчния мехур и при жълтеница. Засилва съкращенията на матката (при недостатъчна менструация), повишава пикочоотделянето при хипертония, противодейства на причинителите при малария и глисти.

  Дрогата се прилага под формата на отвара. Една-две супени лъжици билка се залива с 400 мл кипяща вода и се вари в продължение на 3 мин. Оставя се да кисне 30 мин, а извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно по 60 – 120 мл (според възрастта) след ядене.

Забележка. Лечението трябва да трае не по-малко от 3-4 месеца. След почивка от 15 дни курсът на лечение може да се повтори.

Бял равнец

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Бял оман – Inula helenium

Сем. Сложноцветни – Asteraceae

  Описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка. Периферните цветове на кошничката са тесноезичести, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли-август.

  Разпространение. Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

  Дрога. Коренът на белия оман  – Radix Inulae.

  Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март – април) или късно през есента (октомври – ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размери до 10см и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса С. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването й. Изсушеният корен отвън е сивокафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 12%.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 1 – 3 % етерично масло, чиито основни съставки са сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40% инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевдоинулин и хелиантенин.

  Действие и приложение. Дрогата действа секретологично и противокашлечно при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането; проявява спазмолитично действие при възпалителни процеси на стомаха (гастрит), червата (колит,язва) и черния дроб, регулира болезнена и нередовна менструация. На алантолактона се дължи противоглистно действие, както и антисептичното действие при възпаление на пикочните пътища. Дрогата действа още жлъчегонно и диуретично.

  Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използват при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара на корените с вино – при заболявания на сърцето и при простуда, с мед – като отхрачващо средство, а сиропът от корените – като пикочогонно средство.

  Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжици дрога се заливат с 400мл кипяща вода и се оставя да кисне 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120г и 15 мин преди ядене. 

Бял оман

Бял оман - корен

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Бял имел – Viscum album

Сем. Имелови – Loranthaceae

  Описание. Белият имел е малко, двудомно, вечнозелено, силно разклонено храстче. Той паразитира върху клоните на овощните и диворастящите дървета – предимно иглолистните, с помощта на хаустории, които проникват под кората и дават разклонения в дървесината. Стъблото е голо, цилиндрично, с жълтозелен цвят, високо 30 – 50см. Клонките са членести и по възлите им са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са кожести, дебели, лопатовидни, целокрайни, срещуположни, твърди. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани по 3 до 5, като мъжките са с 3-4 листен околоцветник и 3-4 тичинки, а женските – с 4-листна чашка, 4 венчелистчета и близалце. Плодовете са кръгли, отначало зелени, а като узреят, стават бели или зеленикавожълти с черни семена в лепкава маса.

  Разпространение. Среща се предимно в Източна България.

  Дрога. Клонките с листата на имела – Stipites Visci albi.

  Клонките с листата се берат през септември до края на март, и то само от имел, паразитиращ по боровите дървета. Събират се чрез рязане или закачат с въже и се изскубват. Почистват се от незелените клонки и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса С. След изсушаването имелът трябва да е запазил зеления си цвят с жълтеникав оттенък, да няма миризма и да притежава слабо тръпчив вкус. Недобре изсушеният имел почернява. Опакова се в торби или бали. Пази се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа до 12% влага.

  Химичен състав. Дрогата съдържа вискотоксин (смес от различни пептиди), холин, ацетилхолин, хистамин, аминомаслена киселина, неизследвано вещество, потискащо туморния растеж, инозит, тритерпенови сапонини, флавоноиди, восък, захари, скорбяла, липиди и др.

  Действие и приложение. Дрогата понижава артериалното налягане при хипертонична болест (смес от холин и ацетилхолин), забавя сърдечните удари, действа хемостатично (кръвоспиращо) при маточни кръвоизливи, кръвотечения от носа, продължителна менструация, кървящи хемороиди. Намира приложение като противогърчово средство при епилепсия, заболявания на нервната система (главоболие, невралгии), атеросклероза, артроза, спондилоза, хронични заболявания на ставите.

  Дрогата се прилага под формата на студен извлек или отвара.

1.      Две чаени лъжички бял имел се залива с 200мл студена вода и се оставя да кисне 12 часа. След прецеждане извлекът се изпива сутрин. Същата дрога се накисва повторно със същото количество вода и полученият извлек се изпива вечерта.

2.      Една супена лъжица от билката се залива с 300мл кипяща вода и се вари в продължение на 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. След прецеждане се пие 3 пъти дневно по 80мл от извлека след ядене.

Бял имел

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Бял бор – Pinus silvestris

Сем.Борови - Pinaceae

  Описание. Белият бор е вечнозелено, смолисто, право, еднодомно дърво, достигащо на височина до 30м. Кората в долната част е сива и напукана, а в горната светлокафява. Листата са игловидни, разположени по две, отвън заоблени, а отвътре вдлъбнати, с ципести люспи в основата. Мъжките цветове представляват жълти реси и са събрани в лъжливи гроздове с много тичинки и два прашника. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки по върховете на младите клонки и се състоят от червеникави люспи, в основата на които има по две семепъпки. След опрашване шишарките нарастват. Узряват след втората година, люспите им се разтварят и семената опадват. Борът цъфти през май-юни.

  Разпространение. Белият бор е разпространен в самостоятелни или смесени гори из планините на България – Средна Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и др. до 2200м н.в.

  Дрога. Боровите пъпки Turiones Pini. Освен тях се използват още боровата кора и дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от борови игли и клонки, боровият сок, маслото от семената. От боровия балсам при дестилация се получава теребентиново масло и колофон.

  Боровите пъпки се берат през ранна пролет (март-април), когато са в стадий на разпукване. Именно те представляват дрогата, която се използва в билколечението. Те са почти цилиндрични, дълги 3-5см и дебели 4мм. Състоят се от ос, около която са наредени на гъсто многобройни червенокафяви, по ръба безцветни и разкъсани, слепени със смолист екскрет люспи. В пазвата на всяка люспа се намира по една семепъпка. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса С и добра вентилация. Опаковат се в чували. Изсушената билка е с розовокафяв цвят, приятна балсамична миризма и смолисто-горчив вкус.

  Химичен състав.  Пъпките съдържат около 0,4% етерично масло, витамините B1,C и К, танини, смолисти вещества, каротин и др. Етеричното масло съдържа главно алфа-пинен, по малко бета-пинен, силвестрен, дипентен, терпинеол, кадинен, лимонен, борнеол, сложни естери и свободни алкохоли.

  Действие и приложение. Боровите пъпки улесняват отхрачването и действат омекчително на лигавиците и антисептично при остър хроничен бронхит, ангина, туберкулоза, възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно под формата на инхалация и разтривки). Етеричното масло действа пикочогонно, разтваря пикочните камъни и пясъка в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляне на кожата – използва се като кожен дразнител и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Поради противовъзпалителното си действие има добър ефект при ревматизъм, бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.

  Народната медицина го препоръчва при задух, воднянка, скорбут.

  При бронхити боровите пъпки се приемат във вид на захарен сироп или меден сироп (при деца). При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани.

  Боровите пъпки се прилагат под формата на отвара. Една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300мл кипяща вода и се варят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат 30 мин, прецеждат се и се подслаждат с мед или гликоза. От извлека се пие 3 пъти на ден по 40мл при деца и по 80мл при възрастни.

Бял бор

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

Брош – Rubia tinctorum

Сем. Брошови – Rubiaceae

  Описание. Брошът е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и четириръбесто, по ръбовете бодливо стъбло, високо до 1,5м, дебело около 0,5см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълтозелени, дребни, събрани по няколко в метловидни полусенници. Плодът е сочен, голям колкото грахово зърно, в началото червен, а след узряване черен. Коренът е червеникав, дебел около 1см, възлест, с много странични коренчета.

  Разпространение. Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите предимно в Източна и Южна България.

  Дрога. Корените на броша – Radix Rubiae.

  Корените на 3-4 – годишни растения се събират през есента (септември – октомври), когато надземната част на растението започне да увяхва. Изчистените и измити корени, които отвън са тъмночервени, а отвътре ясночервени, се сушат на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса С. Опаковат се в торби от зебло. Пазят се на сухо и проветриво място.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 2 – 3,5% ди- и триоксиантрахиновите гликозиди, руберитринова киселина и галиозин, ксантопурпурин и др. При разпадането на гликозидите се получават багрилните вещества ализарин, пурпурин (пурпурин се образува вероятно при отглеждане на дрогата), ксантопурпурин. Коренът съдържа още рубиадин-гликозид, еритроцим (ензим), органични киселини, дъбилни вещества, пектинови вещества, около 15% захар, белтъчни вещества и следи от тлъсто масло.

  Действие и приложение. Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксилати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия. Притежава противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречните легенчета, пикочния мехур и ставите.

  Дрогата се прилага под формата на извлек. Една чаена лъжичка ситно нарязани корени от брош се заливат с 200мл студена вода. Оставят се да киснат 8 часа и се прецеждат. Същата дрога се залива с 200мл кипяща вода и се оставя да кисне 15 мин, след което се прецежда. Двата извлека се съединяват в един, който се изпива на три пъти по 120мл преди ядене.

  Дрогата се прилага и под формата на прах от корени. Приема се по 1г дрога през 3 часа с малко вода при дневна доза 3-4 грама. 

Брош

Босилек - Ocimum basilicum

Сем. Устоцветни – Labiatae

  Описание. Босилекът е едногодишно тревисто растение с четириръбесто, разклонено стъбло, високо до 60см. Листата са срещуположни, яйцевидни, рядко назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели или розововиолетови, разположени на групи по 6 в пазвите на листата, с 5-листно венче и 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на 4 кафявочерни, едносеменни, гладки или финозърнести орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

  Разпространение. Градинско растение с произход Азия.

Дрога. Стръковете на босилека – Herba Basilici.

Надземната част или стръковете на растението се събират през време на цъфтежа (юли). При отрязването им известна част от стъблото на босилека се оставя, за да могат да израснат нови стъбла. Събраният материал се суши на сянка или в сушилня при температура 35 градуса С. Изсушената билка трябва да има яснозелен цвят и бели цветчета, характерна миризма, слабо парлив вкус и максимална влажност 12%. Опакова се в бали или в торби. Съхранява се в проветриви и сухи помещения.

  Химичен състав. Дрогата съдържа 0,02 – 0,50% етерично масло (линалоол, метилхавикол, цинеол, евгенол, гераниол, р-цимол, оцимен, алфа-терпенеол, сесквитерпини), 5% дъбилни вещества, 1% гликозид, малко сапонини, флавоноиди и др.

  Действие и приложение. Дрогата дразни стомашните жлези и възбужда апетита, действа противовъзпалително при заболявания на устната кухина, хроничен гастрит, хроничен колит, цистит, уретрит, нефрит и засилва лактацията у кърмачки. Притежава антиспастично действие при хроничен бронхит с изразен бронхоспазъм (кашлица, коклюш), премахва болките при метеоризъм и усилва сърдечната дейност  при заболявания на миокарда.

  Според българската народна медицина сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Дрогата от босилек трябва да се прилага внимателно, защото високите дози действат силно дразнещо.

  Дрогата се прилага под формата на отвара. Една супена лъжица от билката се залива с 300мл кипяща вода и се вари 1 мин. Оставя се да кисне в продължение на 30мин. След прецеждане от отварата се пие 3 пъти дневно по 80мл след ядене. При възпалителни заболявания на устната кухина същият извлек се използва за жабурене и гаргара по 5-6 пъти дневно. При липса на апетит се приема 3 пъти дневно по 80мл 15 мин преди ядене. Босилекът влиза в състава на препарата „Бронхилитин”, който се предписва при лечение на спастичен бронхит.

Босилек

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981