понеделник, 20 май 2013 г.

Смрадлика – Cotynus coggygria


Сем. Смрадликови - Anacardiaceae

  Описание. Смрадликата е храст висок 2-3м. Долните му листа са сивкаво-сини, а стъблените – тъмнозелени, закръглени или овални, с ясно видима нерватура, на върха тъпи, голи. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, събрани в разперени метлици. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки, чащката и венчето са петлистни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата  Плодовете са сухи, дребни, обратно яйцевидни, тъмнокафяви. Растението цъфти през май-юни. През есента листата са обагрят пурпурно-червено до виолетово поради превръщането на танините им във флобафени.
 Разпространение. Смрадликата се среща из равнините, край храсталаците, по каменистите места и в дъбовите гори в по-топлите части на страната.
 Дрога. Листата на смрадликата Folia Cotyni.
Листата се берат в периода на цъфтенето (през юли – август) и се сушат на сянка или в сушилня при температура 50 градуса С. По време на сушенето често трябва да се разбърква за да не се спарва и в същото време материалът трябва да съдържа определено количество влага (при пълно изсушаване съдържанието на танини силно намалява). Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу – сиво-зелени. Притежават характерна миризма и тръпчив вкус. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържат до 12% влага.
  Химичен състав.  Листата на смрадликата съдържат около 15 – 25% галотанини и 3-5% свободна галова киселина. Освен това съдържат флавонолови гликозиди (мирицитрин, фустин) и етерично масло (около 0.1-0.2%) с приятна миризма и състав: мирцен, камфен, линалоол, терпинеол, алфа пинен и др.
  Действие и приложение. Дрогата действа антисептично, адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект върху хемороиди (за бани), бяло течение при жените (вагинални промивки), трудно заздравяващи рани (но не под формата на компрес), при афти в устната кухина, стоматити, пиорея, кожни заболявания, лишеи, гнойни и младежки пъпки, подуване на краката след измръзване, потене на краката, възпаление на венците (жабурене с отвара в смес със сол и нишадър).
 Народната медицина препоръчва листата от смрадлика и при диария, дизентерия, хиперацидитет и язва на стомаха, задух, кръвохрачене, заболявания на бъбреците.
 Дрогата се прилага предимно външно (бани, промивки, гаргара) под форма на отвара. Една – две супени лъжици дребно нарязани листа от смрадлика се заливат с 1л кипяща вода. Варят се в продължение на 5 мин и се оставят да киснат 1 час. Бани се правят един път на ден. За вътрешно приложение се предписва отвара от 1 лъжица дрога и 500мл кипяща вода. Ври 5 мин. Приема се по една кафена чашка 4 пъти на ден преди ядене.
Дрога се използва за вътрешно приложение само под лекарски контрол!
Смрадлика

Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981

понеделник, 6 май 2013 г.

Бял равнец - Achillea millefolium


Сем. Сложноцветни - Asteraceae


  Описание. Белият равнец е тревисто растение с право стъбло, високо до 50см. На върха на стъблото са събрани цветните кошнички във форма на гъст щит. Листата са последователни, двойно до тройнопересто нарязани, с линейно заострени листчета. Цветните кошнички са дребни, бели. Обвивката им се състои от червеникавокафяви, в средната си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести и до 30 тръбести цветчета. Плодовете са белезникави, продълговати, обикновено без хвърчилка. Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.
  Разпространение. Белият равнец се среща по ливадите, тревистите места, поляните, както и планинските и горските райони из цялата страна.
  Дрога. Стръковете и цветовете от бял равнец  – Herba et Flores Millefoii.
  В билколечението се използва цялото растение или само цветовете. Цветовете се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното разклонение без стъблената част. Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето (юли – септември). Надземната част се отрязва на 20см от върха на стъблото, като вдървенелите стари части се изхвърлят. Сушат се 4-5 часа на слънце, а след това се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса С. Изсушените цветове са бели или слабо жълтеникави, а стъблената част е зелена с характерна миризма и горчив вкус. Дрогата се опакова в торби или бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 13 %.
  Химичен състав. Дрогата съдържа 0.1 – 0.5% етерично масло (съдържашо азулени), горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аскорбинова киселина и др. Противовъзпалителното действие се дължи главно на дъбилните вещества и етеричното масло. Азуленът може да се съдържа до 20% в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най – богато съдържание на азулени. В културното растение съдържанието на азулен може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с диворастящото.
  Действие и приложение. Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита и за засилване на екскрецията на стомашните жлези при диспенсии и хиперацидитет. Повишава съсирваемостта на кръвта и действа кръвоспиращо при кръвоизливи (маточни и бъбречни), хемороиди, кървене от носа и венците, при лечение на рани. Действа адстрингентно при диарии, стоматит, гингивит и противовъзпалително при гастрит, колит с диария и колики, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм. Прилага се като холеретично средство при дискинезии на жлъчния мехур и при жълтеница. Засилва съкращенията на матката (при недостатъчна менструация), повишава пикочоотделянето при хипертония, противодейства на причинителите при малария и глисти.
  Дрогата се прилага под формата на отвара. Една-две супени лъжици билка се залива с 400 мл кипяща вода и се вари в продължение на 3 мин. Оставя се да кисне 30 мин, а извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно по 60 – 120 мл (според възрастта) след ядене.
Забележка. Лечението трябва да трае не по-малко от 3-4 месеца. След почивка от 15 дни курсът на лечение може да се повтори.
Бял равнец
Текстът е изваден от книгата "Природна аптека", автори д-р Димитър Памуков и проф. Христо Ахтарджиев ЗЕМИЗДАТ 1981